Изабела Шопова за Антарктида, предизвикателствата да бъдеш жена и постигането на мечтите

Трудно е да се опише такъв всестранно талантлив човек като Изабела Шопова. Тя е един от любимите ми автори и голямо вдъхновение. Като българка, живяла в Нова Зеландия и сега живееща в Австралия, тя смесва българската си идентичност с културата и възможностите, които новата родина й дава в калейдоскоп от дейности. И всички те са изпълнени с вдъхновителен ентусиазъм и страхотни резултати.

 

Интервю с Изабела Шопова

Снимки: Изабела Шопова, Иглика Трифонова и Деница Апостолова

 

Последният й проект беше експедиция до Антарктида – детска нейна мечта, която тя най-после можа да осъществи.

 

Изабела е инженер по образование и писател по призвание. Нейното безкрайно любопитство и страст към пътуването, заедно с неповторимия хумор, са същността на нейните книги: “На изток в рая”, “На запад от рая” и “Самоучител за преднамерено убийство на скуката.

 

Expedition in Antarctica (2)

 

Български антарктически институт

За да сбъдне детската си мечта, Изабела се присъедини към 24-та Българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, където се намира българската база на Антарктика.

България присъства дълго време на Белия континент. Нейната полярна дейност започва още през 1967 г. като партньор на Съветския съюз. От 1993 г., когато е основан Българския антарктически институт. Всяка година научна експедиция в Антарктида изпълнява геоложки, биологични, медицински и други проекти.

 

Expedition in Antarctica (1)

 

Ексклузивно интервю за WWT блог

Като част от екипа на изследователите, Изабела имаше възможност да види как учените работят заедно, да им помогне в проектите, а също така и да тества способностите си за оцеляване и адаптиране при неконвенционални обстоятелства.

В това ексклузивно интервю за блога “When Woman Travels”, тя споделя за трудностите и уроците, които е научила по време на престоя си в Антарктида.

 

Expedition in Antarctica (13)

Здравей, Изабела! През последните години следихме със затаен дъх приключенията ти в Долната Земя чрез прекрасните ти пътеписи и книги. Но този път ни изненада невероятно. Антарктида! Разкажи ни повече за това как се озова там и подготовката ти за това пътуване и престой на Белия континент. 

 

Антарктида винаги е имала обаянието и привлекателността на всичко непознато, далечно и недостъпно. Едно нещо, което помня от книгите и черно-белите фотографии на първите покорители на Южния континент, които поглъщах неуморно в детските си години, е забележителната липса на жени сред ледовете „там долу“.

 

В края на двайсти век, когато жени вече летяха в космоса наравно с мъжете, Антарктида изглеждаше все така недостъпна и някак забранена като че ли за притежателките на хикс хромозоми.

 

И понеже аз не вярвам и съм посветила живота си на това да отричам фразата „това не е за момичета“ съвсем естествено къде съзнателно, къде подсъзнателно цял живот съм търсила възможност да се добера до „забранения“ континент. Когато в началото на 21-ви век стана ясно, че пътуването и животът в Антарктида съвсем не са така непостижими и много жени всъщност вече са стъпвали на Леда, реших че ми е време да намеря начин да постигна мечтата си.

 

Понякога мечтите стават реалност по

неочаквани начини

 

В продължение на няколко години опитвах различни начини – все безуспешно – и накрая кандидатствах за проект на Австралийската антарктическа дивизия, покрай който пък се запознах с професор Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и той ме покани да реализирам проекта си на Българската база на остров Ливингстън.

 

Прочети още

Една жена в източен Лондон

 

Подготовката беше френетична. Имах да преодолявам лични страхове, да организирам житейската си ситуация, да се справям със здравословни, финансови и какви ли не проблеми. Но, когато човек има силна мотивация решения се намират. Година по-късно акостирах на антарктическия бряг. И се върнах жива, цяла и здрава, за да разказвам за приключенията си там.

 

Expedition in Antarctica (11)

Кое беше най-голямото предизвикателство като жена, което срещна по време на престоя си в базата в Антарктида?

 

Както казват братушките „Няма лошо време, има само неподходящо облекло.“

 

Когато си добре и адекватно подготвен за условията не е кой знае какво предизивкателство да оцелееш и да работиш дори в екстремни обстоятелства. Космонавтите и жителите на Сибир го доказват ежедневно. В този смисъл предизвикателствата за мен дойдоха не от там, където ги очаквах. Мислех си, че свирепата природа, студения климат, изолацията, опасностите на непознатия терен и среда ще са най-трудни за справяне.

 

Но точно това са нещата, за които се подготвих доколкото можах. Бях се оборудвала със съвременно зимно облекло, придържах се към правилата за безопасност и следвах инструкциите на хората, които отговаряха за моето оцеляване, носех си книги и тефтер за писане – за справяне с евентуални емоционални и психически последици от изолацията. И съответно никой от тези фактори не ми се стори супер труден за преодоляване.

 

Предизвикателство бе крайната отдалеченост

 

Предизвикателство се оказа обаче отдалечеността. Някак си не бях се подготвилa психически, че ще пътуваме толкова дълго и нямах дори бегла идея колко умопомрачително сложна е антарктическата логистика.  Предизвикателство е донякъде и липсата на лично пространство, принудителната интимност с група непознати в много тясно обитаемо пространство.

 

Условията за живот на Българската антарктическа база са много добри (предвид извънредните обстоятелства), но все пак базата е малка – хората живеят и работят, почиват и готвят, хранят се и общуват в една обща стая. За отявлен интроверт като мен това си беше предизвикателство. Но също и най-неочаквана награда, тъй като в такива условия лесно и бързо се създават добри приятелства.

 

Прочети

Флам – Норвегия като от туристическа брошура

 

Expedition in Antarctica (4)

 

Какво ново научи по време на престоя си там – за себе си, за хората, за света изобщо?

 

С изненада открих, че светът е всъщност много, много голям. Покрай многото ми прескачания от Дaунъндър до Европа и обратно се бях позаблудила, че планетата е едно голямо село, но ходенето до Антарктида ми припомни колко необятен е светът и колко малко знаем за него всъщност. Цивилизацията е завзела много малка част от него и с присъщата си арогантност смята, че е покорила цялата природа. Нищо подобно!

 

За пореден път се убедих, че интересни, изключителни хора могат да се срещнат навсякъде. Дори в Антарктида. Не само в Антарктида. Че хората навсякъде по света са добронамерени и имат силен инстинкт да си помагат. За мен беше голямо удоволствие да съм част от сплотеното семейство на интернационалната антарктическа общност и да съм свидетел на невероятни актове на съпричастност, сътрудничество, моментално сърдечно приятелство между довчерашни непознати.

 

За себе си открих, че не съм чак толкова крехка и непригодна за живот в антарктически условия, както си бях самовнушила. Сега имам повече смелост да се впусна и в други приключения.

 

 

Expedition in Antarctica (7)

 

Кое беше най-важното качество, което ти помогна да оцелееш при такива необичайни и трудни условия?

 

Не съм сигурна. Вероятно адаптивност. Способност и съзнателно усилие да не останеш заключен в собствените си навици и мироглед, а да се опиташ да възприемеш различния начин на живот в непознатата среда. Ежедневието на антарктическата база е доста различно от това в градски условия и на всички се налага да попроменят поведението и нагодят очакванията си, за да се чувстват добре и да изживеят пълноценно красотата на приключението.

 

Чувството за хумор също помага. Винаги. Както и готовността да се включиш в живота на групата, да помагаш с каквото можеш в ежедневните задължения и работата на учените и хората, които се занимават с поддръжката на базата.

 

Expedition in Antarctica (6)

 

Какво би искала да кажеш на всички жени, които си стоят в къщи и сами   себе   си   убеждават,   че   е   трудно,   ако   не   и   невъзможно,   да сбъднеш мечтите си?

 

Ще цитирам двама интересни мъже: Хенри Форд, който казва, че „Ако си мислиш че можеш, и ако мислиш че не можеш, и в двата случая си прав.“ Докато си казваме че не можем, че няма как да стане, то тогава наистина не можем. И никой не е в състояние да ни помогне. Виж, ако си кажем че можем, тогава … е, тогава започва да става страшно, но и интересно.

 

И вторият цитат е на любимия ми Марк Твен: “След 20 години ще съжалявате повече за нещата, които не сте направили, отколкото за тези, които сте направили.“ На мен ми отне години, десетилетия да схвана колко е абсолютно прав. Опитаните неща, дори неуспехите и болезнените провали са просто уроци на живота. След тях ставаш, поотупваш се от прахта и продължаваш по-силен и по-опитен. Но пропуснатите възможности са тези, които ни преследват и ни болят дълго. Завинаги. Освен ако не решим някой ден, че никога не е късно да опитаме все пак…

 

Expedition in Antarctica (10)

 

Какви други приключения замисляш за в бъдеще?

 

Честно казано не знам. За момента се старая да съм по-тиха от водата и по-ниска от тревата. Трябва ми малко време да реанимирам и освен това имам книга да пиша. А писането става с търпеливо къртовско бачкане над клавиатурата, не с гонене на Михаля :

А ще има ли „На юг в Антарктида” или нещо подобно? Много ни се иска да я прочетем!

 

 

За сега работното заглавие е „На юг от разума“ 🙂 Пече се. На бавен огън.

 

изабела шопова за антарктида

Бележка:

Книгата на Изабела за престоят й в Антактида вече е публикувана (“На юг от разума). 

 

Какви са мечтите, които най-много ви плашат? Работите ли върху реализацията им? Не забравяйте, че можете да направите всичко, което вярвате, че можете!

 


изабела шопова антарктида - пинтерест

ADD TO PINTEREST

 


8-DAY SOUTHERN ICE FIELD EXPEDITION

 antractica patagonia field expedition tour

The Patagonia Ice Field is the third biggest mass of ice in the world after Antarctica and Greenland, and the biggest if you think outside the polar surface. You will have a chance to hike this circle on a 55-mile, 8-day trek entering through the Marconi Glacier and into the amazing mass of ice, where only a few people have been. See itinerary for full details.


 

ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Тази публикация съдържа партньорски връзки. Обявената информация и изразените мнения обаче винаги са независими и искрени. Закупуването на продукт чрез една от тези връзки няма да ви струва допълнителни разходи; но ще ми помогне да продължа да актуализирам този сайт.

Share your thoughts!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: