МАРОКО: Минало величие и красота в хотел „Сагро”

Днес искам да ви представя хотел, на който попаднахме съвсем случайно по време на 11-дневното ни пътуване из Мароко миналата година. Интересното в случая е, че спряхме там само за малко, но мястото остана дълбоко запечатано в паметта ми и още живо във въображението ми. Вярно е, че помним по-добре емоциите, отколкото фактите.

 

Hotel_Saghro_Morocco

 

След прекарания в пустинята ден, на следващия пътувахме за Уарзазат. Пътят пресичаше град Тинерир, напълно безинтересен и съвсем обикновен, на пръв поглед. Обаче! На върха на хълма се виждаше сграда, която предлагаше гледка към цялата долина, с червения прах, зелените (и те прашни) палми и червено-глинените кубове на къщите. Затова решихме да проверим мястото.

 

Hotels_in_Morocco

 

Оказа се хотел, с просторен паркинг, където само котката спеше в средата на празното пространство, незаето от превозни средства. „Парадният” вход ни изведе в голямо лоби с още по-голяма рецепция. И те празни. Започнахме да се чувстваме странно, такива неща не се ли случваха само в приказката за Спящата красавица?!

 

Hotels_in_Morocco_review

 

Тръгнахме да търсим терасата, нали бяхме дошли за гледката! Пълният небесносин басейн ни изненада. И точно докато се оглеждахме наоколо, се появи мъж на средна възраст, с широко усмихнато лице. Посрещането бе толкова топло и отзивчиво, че мигом забравихме празнотата, която бяхме открили по-рано. Покани ни на терасата да пием Марокански ментов чай, явно знаеше за какво идват неочаквани гости като нас. Не само гледката, но и самата терасата си заслужаваше отделеното време.

 

Moroccan_mint_tea

 

Железните градински маси и столове бяха боядисани в светла резеда, големи саксии с цветя се криеха под козирката на терасата от силното слънце, а самата тераса гледаше към палми и портокалови дръвчета. Забравихме, че ни чакат много километри по прашни пътища. Денят бе слънчев, въздуха трептящ от обедната жега, а чая, както винаги в  Мароко, освежаващ.

 

Hotel_Saghro_Morocco_review

 

Вниманието ни привлече необичаен шум. Долу, в центъра на града се виждаше тълпа от хора, гневни и скандиращи. Броят им се увеличаваше с напредването на времето, а нашия приятел от хотела така и не можа да ни обясни за какво е врявата.

 

Morocco_Tinehrir

 

На мен ми стори по-скоро, че не иска да ни каже. Във всяка държава има проблеми – междуетнически и религиозни, най-често, които разяждат здравето й и подкопават бъдещето й. Това е светът, в който живеем сега. И може би не бихме разбрали недоволството на хората, все пак проблемите им не са наши и по-добре да не съдим. Така че, махнахме с ръка и продължихме да се радваме на гледката.

 

Morocco_oasis_tinehrir

 

За сметка на това Мохамед, нека го наречем така, бе доста словоохотлив за хотела и неговата история. И наистина, сякаш историята бе по-интересна, отколкото съвременното състояние на мястото. Личеше си, че в миналото е бил изпълнен с живот и е предлагал луксозен комфорт. Но сега бе западнал, въпреки явните усилия на персонала да го поддържа чист и в добро състояние.

 

Доколкото ни бе обяснено, около 50-те години на миналия век хотел „Сагро” е процъфтявал, с главно френска клиентела, което е оставило отпечатък върху него, както и в цялата страна. Миксът между арабски удобства и френски шик винаги е бил неустоим за чужденеца.

 

Мароко хотел Сагро

 

Мохамед ни разведе из сградата, стаите, ресторанта… Направих много снимки. Не защото сградата е пример за лукс, а защото цветовете и материите в интериора ме омагьосаха. Типични примери за марокански стил, макар и не най-хармонично подбрани и съчетани. Също така много зеленина и картини със сцени от бита на местните хора.

 

Tinehrir_Morocco_hotel Saghro_interior

 

Всяка сграда носи своята удивителна история. И най-вече тези, които са били изпълнени с живот, а после остават празни, като изоставени деца. В тях се усеща някаква мъка, макар и стаена, но и надежда, също прикрита.

 

Tinehrir-hotel Saghro

 

Така усетих хотел „Сагро”. Като място на което е хубаво да поспреш, да се полюбуваш на гледката и зеления чай, но ако останеш за по-дълго ще те обхване такава тягостна меланхолия, че ще ти се прииска да избягаш на мига от там. И все пак, ако имате път през Тинерир, спрете, за да усетите тази сладко-горчива тръпка на минало величие и красота.

Tinehrir_hotel_Saghro_lobby

Hotel_in_Morocco_Merzouga_Tinehrir

Hotel_review_morocco

Morocco_terrace_with_a_view

Morocco_Tinehrir_hotel_with_pool

Morocco-Tinehrir_hotel_terrace

Tinehrir_Moroccan_style_hotel_saghro

Morocco_Tinehrir_hotel_Saghro

Share your thoughts!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: