Момичешки бягства: синьо лято в Андалусия

пътуване до Андалусия южна Испания

Нуждаех се от това пътуване, както човек се нуждае от храна, вода и слънце.

 

През последните седмици се чувствах така, сякаш „самосвалът на бедите” се изсипваше върху мен до степен да ме затрупа, като ме държеше нащрек и без сън. Правех всичко, каквото е нужно да се направи при тези ситуации и чаках деня на заминаването като спасителен пояс, за да се махна от всичко и да преместя фокуса. Помислих си, че сигурно много хубаво ще си изкарам, щом предварително плащам такава висока цена. Нали за всяко хубаво нещо си плащаш предварително. Затова никога не трябва да изпитваш угризение, когато ти е много хубаво, защото вече си му платил цената.

 


Автор: Кристина Зоксимова

Още от същия автор:  Момичешки бягства: приключението Сардиния


Пътуване по женски

 

Така и стана. Бяхме стройна група- 4 жени, в различни възрасти, с различен стил на живот, интереси и професии, но с един много ключов обединяващ фактор. Родителите ни по моя и на сестра ми бащина линия са братя и сестри. За жалост тях отдавна ги няма „на овой бели свет”, както те биха го казали на своя език. За първи път ни беше, решихме го уж на шега, както се бяхме събрали по хубав повод – юбилей. Успяхме да го докараме до случване, защото често хората си обещават разни неща, но малка част от тях се реализират. Без да го обсъждаме знам, че всички се вълнувахме не толкова какво ще ни се случи там, където отиваме, а какво ще се случи между нас. Ето, че нещо ново и непознато може да дойде в живота ти винаги, макар и с хора, които познаваш откакто се помниш.

 

пътуване лято Андалусия

 

Имахме една седмица на разположение заедно, за да се преоткрием и свържем отново разпокъсаните ни от времето и дистанцията близост и чувства. Всичко това вървеше успоредно с опознаването на нови земи, на които сме решили да се посветим за кратко. Толкова много прилича избраната дестинация на нас, толкова ни отива да сме точно там, а не другаде. Мястото, на което заспали чувства сякаш са чакали дълго да бъдат събудени и обич да бъде показана. Топла грижа е чакала удобен момент, за да ни обгърне в нежния воал на нашето заедно. Както мозъкът има повече капацитет отколкото използваме, така и сърцата ни са по-големи, отколкото си мислим.

 

В търсене на “Синьото лято”

 

Това се случи в Андалусия, южна Испания. Утробата на коридата и танцът фламенко. Земите, в които са родени Пикасо и Антонио Бандерас. Мястото, на което витае духа на знаменития идалго Дон Кихот. От тук изникват детските спомени за онова най-диво лято от приключенския младежки сериал “Синьо лято”. Тук най-силно се усеща 7- вековното мюсюлманско присъствие в страната, но то е по-скоро добавена стойност, допълнителна екзотична подправка, лукс.

 

хотел център Малага

 

Пристигнахме в Малага и се настанихме в прекрасен апартамент Malaga Center Holidays Cathedral. Както звучи името, така си и беше – срещу катедралата, наричана La Manguita. Една от емблематичните сгради в града. Величествена гледка, с която започваше всеки нов ден през тази седмица. Какъв старт на деня само – грандиозен. Отваряш си очите и виждаш това архитектурно произведение, което някога е било джамия, а днес е християнски храм.

Някога тук, където съм в момента, е живяла може би някоя мюсюлманка, а днес му се наслаждава християнка.

Времето лети, хората и вярванията се сменят, а местата непоклатимо наблюдават промяната. Без капка съмнение, нашето тук и сега е благословия.

 

Пикасо, разбира се!

 

Разбира се, първото нещо, което посетихме беше къщата-музей на Пикасо. Да знаеш, че ходиш по улиците, по които и той е вървял, е вълнуващо. Да влезнеш в дома му. Снимах се, седнала в скута на  каменната му статуя. Малко извратено от моя страна. Все пак човекът не ме е поканил да седна там. По-късно видях, че не съм единствената.

Докато разглеждах къщата му и рисунките си мислех за това, което беше казала моята учителка по рисуване някога. Когато станеш признат художник, можеш да рисуваш каквото си искаш. Например къща, върху нея слон, върху слона акордеон, върху него крава и т.н. Но преди това спазваш правилата. И в рисуването има правила, тенденции и течения. Пикасо е имал късмета да стигне до нивото на художник, който да рисува каквото си иска. Каквито и да са силите, които правят от художника световно известен, той заслужава преклонение за това, че го е постигнал.

 

За любителите на изкуството е тази пешеходна разходка по стъпките на Пикасо в централна Малага.

 

На море това лято в Андалусия

 

Началото на юни е, а аз още не съм видяла морето. Тази година много закъснях. Бленувам го, сънувам го, обичам го. Мястото, на което се чувствам истински щастлива. Както казва една моя приятелка – любовта и морето – това са твоите стихии. Колко просто съм устроена само. Докато не го видях отблизо не бях спокойна. От самолета го гледах, но с един друг вид неспокойствие. Нали знаете, всичко зависи от гледната точка. Нищо, че имаме жълти обезопасителни жилетки под седалките. Докато стюардесите ни правят демонстрации  за използването им все се чудя как пък ще се надуят като им дръпнеш рязко връвта. И ако не се надуе, как пък ще имаш сили да духаш в онзи мундщук в някакъв такъв момент, където не ти е много до това. Но това е друга тема.

 

на море в южна Испания

 

Това си е моята китайка!

 

Сега съм на Средиземноморието, лежа на шезлонг под един чадър, пийвам си ярко червен коктейл с много лед и китайка ми прави масаж. След масажа вече искам да я осиновя. Не знам какви точки ми натисна, но нещо ми натисна и ето как се случват нещата. Това си е моята китайка. Минават много като нея, всички са облечени еднакво и си приличат, но аз си я разпознавам и при второто ходене на плаж, тя пак идва при нас. Усеща, че я харесваме и по детски пита и за утре. Нали знаете, на децата като им обърнеш малко внимание и се заиграеш с тях, после е трудно да се откачиш. Сладката малка китайка.

 

на море в Малага

 

Гаспачо, паеля и други вкусотии

 

Заведението зад нас, чиито шезлонги и чадъри обитаваме, се казва Chiringuito Tropicana. Качваме се да обядваме и не знаем, или по-скоро забравили сме, че хубавите неща винаги предстоят. Леле какво ядохме, леле колко беше вкусно. Традиционните ястия са супата „Гаспачо“ с нежен и лек вкус. Не можеш да я ядеш или ако е в чаша-пиеш бавно. Просто я поглъщаш цялата, толкова е вкусна. Тапас – малки разядки с пленителни вкусове. Трябва да уцелиш мястото с добрите тапас. Ние пробвахме няколко пъти, но останахме истински доволни два от тях. Паеля – основата е ориз, съчетан с различни продукти – зеленчуци, морски, животински.

 

какво да ядем в Малага

 

Чушчиците от Падрон

Невероятно е как оризът съчетава толкова различни вкусове и ги прави приятели в своята гостоприемна кръгла паница. Морски дарове – каквото Бог дал в морето. Тук е дал по-дарове от най-дарове. Богато, прясно, с аромат и вкус на море. Всеки ден включвахме нещо ново в менюто, така, че успяхме да опитаме всичко характерно за региона. Очарователните чушчици Pimento de padron присъстваха при всяко хранене, където и да седнем. Ако ги няма в менюто, леко се натъжавахме и това водеше до извода, че не сме попаднали на най-доброто място и повече на стъпвахме там.

 

каква храна да опитане в Малага

 

И виното от Ронда

Забравих най-важното – виното. Каквото и да изберем, как пък никога не сбъркахме. Просто на това място явно няма лошо вино. Слънцето и лозята са в изобилие. Великолепно. Но от всички най-прекрасно ни се стори виното с палаво име Chinchilla от Ронда.

 

пазар в Малага

 

Пиршеството на пазара в Малга

 

За да усетиш един град, отиди на централния пазар. Този в Малага е истинско пиршество. На всеки щанд опитваш по нещо малко и божествено вкусно. Продавачи ти белят екзотични плодове, режат ти хамон, а ти се съсипваш от желанието да купиш всичко. Но не можеш. Все пак се опитахме. Когато влязохме в пазара пренебрегнах щандовете с риба и морски деликатеси заради миризмата, като си казах, че на тръгване ще ги разгледам по-подробно. На връщане вече забърсваха щандовете – всичко беше свършило. Хубавите работи свършват бързо. Но положителното е, че има премного ресторанти, където ни очакват да ги оценим по достойнство вече сготвени. Риби, калмари, скариди, миди, няма да ми избягате, не разбрахте ли?

 

фламенко в Малага

 

Прочети още

10 неща, които всяка жена трябва да знае

преди да отиде в Куба

Напълно непознат жанр в сценичното изкуство за мен беше танцът фламенко. Преживях го по вълшебен начин. Моите братовчедки и техния откривателски дух намериха това място – вариетето CalYcanto. Създадоха изненадваща и запомняща вечер за всички нас. Преди да започне спектакълът имаше и друга изненада. За първи път опитах стриди.

 

Стриди, фламенко страсти и възбуда

 

 

Дълго отлагах интимната си среща с тях, защото исках това да стане на място, където са пресни и са характерна за региона храна, т.е. току що извадени от морето. Ето, случи се. А след стридите дойде и фламенко танцът, о Боже! Попаднахме на толкова страстна игра, че ми изби пот по челото. Не разбирах какво пее кахърният шоколадов младеж, но погледът му, интонацията, движенията на тялото, а в отговор и танцът на жената – вълнуваха. Да не кажа – възбуждаха. Е, казах го.

Винаги се връщаш, където ти е било хубаво. В това заведение повторихме и друг ден с един обяд и препоръчвам с две ръце „seafood” – супата. Малко ми е неудобно вече с това ядене, но наистина там не можеш другояче. А кантарът преди заминаването и след завръщането трябва да отчете еднакви килограми.

 

какво да видим в Малага

 

Чистота и позитивност по улиците на Малага

 

Песни и танци по улиците на Малага. Няма как да си в депресия, с паник атака или с озверял поглед на това място, след като имаш около 10 месеца слънчеви дни в годината. Зад всеки завой те чака музикант или цяла група, около които се тълпят хора и танцуват. Пачанга – si!

 

Красиви лица, усмихнати хора, сякаш има кастинг на входа на града и не пускат грозни и сърдити. Всички са с най-хубавите си дрехи, елегантни и чисти. Няма да спра да го повтарям това чисто, защото е толкова приятно. Мислех си, че по-чисто и красиво място от Скандинавия няма да срещна, но това е докато не видиш следващото по-хубаво място. Защото изненадите винаги продължават. Сутрин в 5 започват да се мият улиците с пароструйка.

 

На всяка мраморна плочка, каквито са в цялата централна част, се отделя специално внимание. Когато ходиш, обувките ти скърцат от чистота и изпитваш леко неудобство, че си обут, а не бос. Имаш чувството, че ще изцапаш.

 

пътуване през лятото до Андалусия Малага

 

Ако искаш да се насладиш на аристократична панорамна разходка, сред красиви градини, фонтани, стълби и артефакти от преди 13 века, покори крепостта Alcazaba в Малага. Най-горе има чаровно кафене, от където се предоставя необятна панорамна гледка гледка. Можеш да изпиеш чаша вино, да вдишваш дълбоко морския въздух и  отпуснеш съзнанието си в режим удоволствие.

 

Арабската баня в Малага

Едно поредно първо преживяване за мен беше арабската баня –Hammam Arab baths Malaga. Ходила съм в Турция в хамам към спа центъра на хотела, в който бях, но няма нищо общо. Това не е просто някакво приспособено помещение, това си е изцяло обособена сграда, наследство от арабите за тази единствeна цел.

 


 

На вратата те посрещат любезни момичета, които ти обясняват всяка стъпка от ритуалното къпане. Става единствено с предварителна резервация. Пускат точно определен брой хора, за да е приятно и спокойно за всички. Вътре е тихо, звучи едва доловима ориенталска музика и постепенно те опиянява обстановката със своята архитектура, дискретна светлина, ароматите, топлината. Навсякъде има запалени свещи и благовонни масла, които излъчват тайнство, нежност и мекота. Постепенно започваш да се отпускаш и да изпадаш в медитативна мечтателност.

При влизането се минава през помещение с душове и всевъзможни удобства, след това през загадъчни коридори и започваш да навлизаш в същинската част на баните. През цялото време сменяш блендата с нов аромат, с нов басейн и различен градус на водата. Потапяш се в това ритуално удоволствие за тялото и душата и не разбираш как минава този час и половина, защото сякаш си бил в паралелна реалност.

 

Студен чай с лед и круши 

На удобни в ориенталски стил диванчета пиеш чай, на който нищо не му липсва, всичко е там вътре в чашата и е точно такова, каквото го харесват сетивата ти. Накрая получаваш арганово масло и крем за тяло, с които се намазваш и излизайки от там, носиш със себе си уханието на всичко, което си преживял.

За довиждане имаш студен чай с лед и круши за подкрепа отвътре и намигване отвън. Веднага правя препратка към дома и си пожелавам някой ден банята, понастоящем музей на София, да се превърне в това, което всъщност е. И да бъде нещо подобно на това тук, а защо не и още по-добро, заради минералните си находища.

 

Арабската баня в Малага се намира на Plaza de los Martires, 5.

 

ЖП гарата в Малага

Харесвам, когато пътувам в чужбина, да се установя но едно място, да поживея малко там, за да свикна аз с него и то с мен. Трябва време, за да се усетим и разберем дали се харесваме и дали ще си видим пак някой ден. Разбира се, обаче, докато се опознаваме, можем да разгледаме и съседни близки места. В Малага има чудесно организирана ж.п. гара Malaga Maria Zambrano Railway Station. Там взехме решение, че е по-удобно да си наемем кола. Разбира се, мен ме возят. Радвам се, че живеем във време, в което всеки шофира и има кола, с изключение на непълнолетните и мен. Така няма вероятност да остана някъде „по пътя“.

 

Разходка до Михас

Разходката до Михас беше очарователно преживяване. Едно приказно селце, като нуга-халва. Толкова е сладко, че ти идва за го захапеш. В бяло и тук-таме синьо, подредено до съвършенството на най-малкия детайл. Стилно и с вкус накичено с множество саксии с цветя, накацали по стените и терасите, пред вратите на къщите и въобще навсякъде, накъдето се обърнеш. Цветята са като брошки на фона на бялата феерична одежда на селото. Слънцето и бялото живеят в синхрон.

 

Михас Андалусия

 

 

На входа на селцето е пиацата за таксита, която се състои от магаренца в китни премени. Ароматна е тази таксиметрова компания, но си давам сметка, че миризмата не е ужасно далечна на тези таксита, с които се придвижваме в града. Често докато ползвам тази услуга си мисля, че преди мен там вероятно е седял някакъв добитък.

 

Михас Андалусия забележителности

 

Но стига паралели и анализи. Продължаваме накъдето ни видят очите. Младеж захаросва бадеми, подканя ме да ги пробвам. Опитвам ги, купувам. Летвата на съпротивата ми е паднала ниско долу по склоновете на планината и нямам време да я търся. Не мога да отказвам на всички тези изкушения, приемам ги до едно. Вървя, хрупам бадеми, усмихвам се, поглъщам гледки и това ми стига. Не говоря много. Считам, че това ще ме отклони от преживяването. Ще наруши съвършенството на този бял и добър микрорай. На площада има танци и песни. Във въздуха се носи мир и радост. Проблемите са за другите, тук животът е красив.

 

Антекера и коридата

След Михас, нашата цел е град Антекера. Колкото повече места разглеждаш, успяваш да доловиш общото между тях, но и да усетиш индивидуалността им. Постепенно започваш да се усещаш уютно, като у дома. Не е трудно, когато ти е хубаво. Денят е почивен, събота. Тихо и спокойно е. Чистотата продължава да ме изумява навсякъде. Усеща се благополучието и удовлетвореността на хората, живеещи тук. Има една възбуда, която блести в очите на всички. Жените са пременени с традиционни испански одежди и неизменните цветя, вплетени в косите. Говорят високо. Празник е.

 

Днес е коридата.

Спектакъл на тореадорите

Този ден е като национален празник за местните жители. Много чакан и желан. Възмутителен е бил въпросът на моите братовчедки на входа на арената за борба с бикове – дали ще се състои коридата, ако вали дъжд? Ама как няма? – отговорили.

Половината от компанията ни отиде, другата половина, в това число и аз – не. Не съм готова да гледам как убиват животни. Дори и само отрязани уши ми стига за да помрачи жалостивата ми душа. Единствената гледка, която съжалявам, че изпускам, е спектакъла на тореадорите. Осанката, грацията, походката, вдигнатата глава са неща, които ме възхищават и респектират. Показват, че за да си победител, трябва да имаш самочувствието на такъв. Подплатено със солидна подготовка и смелост, разбира се. Разказите и снимките след събитието бяха впечатляващи, зрителките – екзалтирани.  

 

Севиля

Нов ден и следваща спирка за нас е Севиля. Център на Андалусия и обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

 

севиля

 

Тръгнахме от площад „Испания“, където е доста оживено и има защо. Прелестно е. Продължихме покрай бившата кралска тютюнева фабрика, сега сграда на Университета. В тази фабрика е работила красавицата Кармен – героинята от едноименната опера на Жорж Бизе. След това минахме покрай хотел ALFONSO XIII. Прилича на замък и тъй като във всяка от нас живее една принцеса, фантазиите много се развихриха.

Стигнахме до най-голямата забележителност в Севиля – готическата катедралата Catedral de Santa Maria de la Sede. Отново, както и катедралата в Малага, и тази е построена на мястото на бивша джамия. В нея, казват, са тленните останки на Христофор Колумб. 

 

Двореца Alcazares

С резервация през интернет си спестяваш километричната опашка за влизането в Кралският дворец Alcazares, който аз прекръстих за удобство на Алка-зелцер. Дворецът все още се използвал за почивка на кралското семейство, но аз наистина не намерих място за почивка в него. Акцентът за мен беше множеството разнообразни и красиви градини. Голите и празни помещения впечатляват със стени и тавани с орнаменти и покритие от цветни мозайки от арабско време.

 

севиля двореца алказарес

 

Прочети още

Когато една жена пътува: какво да видим в

Кейптаун, Южна Африка

 

Има една легенда за 100 девици, с които бил плащан годишен данък от местното население на маврите завоеватели. Върху девойките било упражнявано насилие. Това го разбрах след като разгледахме двореца и с тази легенда си обясних неприятното чувство, което не ме напусна вътре. Сега докато пиша, също не ми идват красиви слова за него. Това е. Аз не просто пиша, а чувствам. Явно не е моят дворец този Алка-зелцер. На мен ALFONSO XIII ми хареса повече.

 

Ако трябва с две думи да опиша тази част на Испания, това е – цветна градина. В ароматите и красотата и се потопих и сякаш преродих. Дойдох си у дома напълно различна. Нещо се случи в тази Испания, но какво и аз напълно не разбирам. Просто го знам. Както знам, че ще има още.

 


Лято в Андалусия - Пинтерест

ДОБАВИ В ПИНТЕРЕСТ

 

 


ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Тази публикация съдържа партньорски връзки. Обявената информация и изразените мнения обаче винаги са независими и искрени. Закупуването на продукт чрез една от тези връзки няма да ви струва допълнителни разходи, но ще ми помогнете да продължа да актуализирам този сайт.

Share your thoughts!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: