Една жена в Източен Лондон

Източен Лондон пътуване

Събуждам се от неистовото пищене, предизвикано от вдигането на външната щора на кафенето, разположено под малкия ми апартамент.

Всяка вечер същият звук ми дава знак, че е време за лягане – „Хатч“ затваря, значи е време да се вмъквам в „покоите си“. А те са импровизирана мансардна спалня в стая, която запазих през сайта AirBnb. Намирам се Хомертън –  един от североизточните квартали на Лондон.

пътуване-източен-лондон (5)

Знам, че повече сън няма да има и отивам да си направя закуска в централно разположената дневно-кухня, която ни служи и за антре. При това огромно и с пияно в единия ъгъл. Около това помещение са разположени стаите, почти в полукръг. Като го гледате, малко трудно разбирате от първия път що за място е това. Таванът му е огромен, като във фоайе на хотел. Прозорците, не само че не правят никаква изолация и пропускат силния вятър идващ отвън, но и го правят да изглежда като хале в производствена фабрика.

Близо до вратата на моята стая още стои товарния асансьор, чиято врата днес е боядисана в кърваво червено. Добре че е килима в средата, напомнящ ми с цветовете си на чипровските, та малко да смекчи обстановката. Разни кабели и електрически кутии се щурат по стените, а сред тях и няколко постера в стил поп-арт. И пак чувам шума. Мразя го това място!

пътуване-източен-лондон (6)

Казват, че Ню Йорк никога не спи. Да не мислите, че Лондон го прави? Дори и не подремва! Няма нощ, няма ден, все нещо се случва, минава, набива спирачки или включва сирена. Спалнята ми е на стотина метра от спирката на оверграунда. Тоест, надземната железница. Много удобно, но и ужасно обезпокояващо. Откак съм тук, не съм спала нормално. Не мога да се гледам в огледалото, главата ме боли, очите ми парят.

След закуската, тръгвам да хвана автобус до Бродуей Маркет. Вятърът ме кара да присвивам очи, а палтото ми, излязло като че ли от роман на Чарлз Дикенс, се развява след мен. Лутам се насам-натам да намеря спирката. Добре, че са чернокожите лелки да ме упътят. Имам среща с приятелка, и тя запалена кафеджийка като мен. Тоест, знае ги тези тайни местенца, дето само местните ги знаят, където се прави най-хубавото кафе в града.

пътуване-източен-лондон (4)

Слизам от автобуса, пак съм подранила. И тръгвам да се разходя по пешеходната улица. От далеч ми мирише на ароматно кафе. Аха, значи тук е „Климпсън и синове“. Подминавам кафенето и започвам да разглеждам какво се крие зад витрините на малките магазинчета, ресторантчета и кафенета по улицата. Толкова е спокойно, а е делничен ден. Сякаш си в малък град в Холандия, а не в никога неутихващият Лондон.  Вляво, зад витрината, жена на средна възраст приготвя менюто за деня в арабския ресторант като разточва нещо като пица върху дървена ниска софра. Също като баба едно време. До нея мустакат мъж ме гледа и се чуди защо се усмихвам.

Продължавам надолу по улицата, а миризмата от кафенето не оставя ноздрите и небцето ми на мира. Сред многото работещи или още неотворени магазини, виждам малка, бяло боядисана книжарничка. Поредната, която ще посетя за тези десет дни, откак съм в Лондон. За хората обичащи книгите, Лондон е мина с несвършващи шахти и коридори. Можеш да тръгнеш по която си искаш. Вече бях в една книжарница, специализирана само за пътешествия. Другата пък си беше направо бутикова – издават само жени-автори, писали романи главно в периода между двете световни войни. А тази пред мен е за изкуство. Обожавам го този град!

пътуване-източен-лондон (3)

Връщам се към кафенето за срещата. Наслаждавам се на перфектно приготвеното кафе, което явно е сингъл бленд. Нали съм си кафе-сноб, разбирам ги тия работи, но за това друг път. Веднага се впускаме в оживен разговор, нетърпеливи да кажем всичко, което имаме да си кажем. И затова го обичам този град – хора всякакви, включително и ето такива като Флавия, които са златото на земята, заради  това, че приемат всички еднакво, нямат предразсъдъци и не съдят.

 

Говорим си за общите ни приятели, дошли да живеят в Лондон от далечна Австралия, за йога ретрити и рядката изложба, която вчера имах щастието да видя – непоказвани до сега в Европа творби на австралийски импресионисти. И за това го обожавам този град – можеш да се докоснеш до изкуство, което няма как иначе да видиш на живо. Ако ви се случи да пътувате до Лондон, проверете какви събития се организират в момента, може да попаднете на нещо, което наистина ви интересува или ви е страст. Често и в метрото има реклами на тези събития, оглеждайте се.

пътуване-източен-лондон (2)

Връщам се обратно към „дома си“, и пак обърквам пътя. Накрая намирам полския супермаркет, и знам накъде да вървя. Решавам да направя снимка на сградата, където съм отседнала. Момче от персонала на кафенето в съседство идва и ме пита дали съм един от дизайнерите от студиото на първия етаж. Сори, ама не. Аз само минавам, за съжаление. Отварям тежката метална врата, качвам се на третия етаж и влизам в това, което е било промишлен склад до преди има-няма десетина години.

Тази част на Лондон до неотдавна е била само от промишлени сгради, неприветлива и не особено безопасна. Сега обаче, дори местните лондончани казват, че това е истинският Лондон. Въпреки, че го няма чара на централен Лондон, тук има други предимства. Все още могат да се видят тук-там Викториански  къщи, жителите са разнородни и цените на имотите доста по-приемливи, въпреки че са се насочили стремглаво нагоре. Транспортните връзки, както навсякъде в Лондон, бързи и надеждни, а градини и паркове колкото щеш.

Замирисва ми на готвено – от „Хатч“ е. Приготвям си обяда на дългата дървена маса, която заема централно място в помещението. Червеният цвят на фотьойлите, килима и вратата на товарния асансьор ме успокоява. Топло и уютно е. Съседите ми по стая се прибират – млада двойка студенти от Аржентина. Прекарват си лятната ваканция в Лондон, сега в тяхното полукълбо е лято. Малко мълчаливи са, но толкова приятни и интересни. И това му е хубавото на Лондон – срещаш хора от цял свят, всеки с неговата си история и мечти. 

пътуване-източен-лондон (1)

Оглеждам се. Утре си тръгвам. Ще ми липсваш, промишлено хале, с твоите странни лампи по ъглите, мълчаливото пиано, и никога нестихващия шум от надземната железница. Обожавам го това място с неговия интериор в стил „опърпан шик“, където сякаш всяка мебел идва от улицата и е била притежание на някой друг преди това. Тук има история, има и характер. Има чувство за „дом“.  Само да не беше шумът.


Една жена в Източен Лондон-Pinterest

СПОДЕЛИ В ПИНТЕРЕСТ


Тази статия бе първоначално публикувана в „Момичетата от града“ 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge