Пъшественически истории от малкия град: питайте полицаите, те ще ви разкажат

пътешественически истории от малкия град (1)

 

Точно когато си мислех, че нищо не може да ме изненада в малкия ми скучен роден град, животът ми показа за пореден път да не слагам етикети нито на места, нито на хора.

 

Бях се прибрала в провинцията за има-няма седмица. На третия ден пиех кафе с приятел, който е полицай. Скоро към нас се присъединиха и други трима полицаи. То ние тука сме си всички или приятели, или съседи, а и често близки или далечни роднини.

Неподозирани истории за пътешествия на място, където най-малко очакваш

Та разказвам им аз, че за коледните празници заминавам за Австралия и ще остана там два месеца. И мислено си вярвам, че съм тази с най-интересните пътешественически истории. Че в това нищо неслучващо се градче полицаите умират от скука и се чудят как да си разнообразят живота с футболен мач след работа. Например.

 

пътешественически истории от малкия град (3)

 

И тогава моите полицаи започнаха да се сбутват един друг с момчешки усмивки:

 

– Помниш ли корейците дето спаха в църквата?

– Аа, а оня битник датчанин , дето дойде със спуканата гума?

– А румънеца дето събираше курабийки от гробището?

– А французина дето ходеше пеш и изглеждаше досущ като Мойсей?

 

Онемях. За какво говорят? Какви са тези истории? Защо така съзаклятнически се смеят? Искам да знам! Няма нищо по-интересно от историите на другите хора, как са стигнали до тук, какво ги е довело, с какво са се сблъскали, с какви чувства са си тръгнали… И най-вече – кои са били тези хора, попаднали в малко градче в дълбоката провинция на България?

 

пътешественически истории от малкия град (1)

 

И така. Датчанина пътувал с очукано колело, след което влачел количка с багажа си. Но едната гума на количката се спукала и той оставил багажа на бензиностанцията в началото на града. Тръгнал с повредената гума в ръка да търси … полицията.

 

Когато намерил сградата, казал на полицаите:

 

– Знам, че тука или ще ме арестувате или ще ми помогнете. Та ето, идвам за помощ.

 

Нашите полицаи са готини момчета. Веднага комисарят изпратил един от тях да заведе чужденеца до магазина да си купи нова гума.

 

– А можеш ли да ми дадеш и 10 евро, че нямам – примолил се датчанина.

 

Какво да го правят, дали му. След като гумата била купена, го завели и до майстора, а накрая и обратно до бензиностанцията да си вземе малкото притежания. На тръгване им казал:

 

Е, няма такова нещо! И помощ да ми окажат и пари да ми дадат!

 

пътутешественически истории

 

Сигурно е бил много благодарен и си е тръгнал от града с хубави чувства. Не се и съмнявам, защото си познавам приятелите, но най-вече чувството на задружие, което създава малкото общество.

 

За румънеца не можах да разбера повече. Човекът сигурно е бил много закъсал щом е събирал храната от гробовете. Ще да е било по някой голям празник, щом е имало такова изобилие на курабии.

 

Французина дето ходел пеш и изглеждал като Мойсей бил наистина много атрактивна гледка. На главата бил с чалма, надолу по шалвари. Не запомних дали е бил мюсюлманин, но пък бил много хубав и строен, от арабско потекло.

 

Твърдял, че пътувал пеш, обаче паспортът му показвал, че доста бързо се е придвижил от северната ни граница до южната.

 

Най-интересното нещо за него било, че изглеждал досущ като светците, както са обрисувани в Библията. Ако питате мен, доста на сериозно се е вземал, даже може би твърде. Но пък бил красив, затова ще му простим голямото его.   

 

пътуване блог

 

А за корейците … е то ние имаме един поп, дето си е жива карикатура от Йовковите разкази. Като си го представих как посреща корейци, които обикалят света и навсякъде настояват да спят в църквите, ми се насълзиха очите от смях. Обаче тия корейци трябва да са били образи. За такъв вид туризъм още не бях чувала!

 

Та пратил ги попа в полицията. Тоест, прехвърлил топката. Ако шефа на полицията разреши, може да спите в църквата. Довело ги едно дете и казало на комисаря:

 

– Попа каза да им дадеш бележка да спят в църквата. Ако им дадеш, ще спят. Ако не им дадеш – няма.

 

Попитали ги дали са от Северна Корея.

 

– Ооо, не, не, не! – облещили се корейците и размахали ръце.

 

Записали им данните и ги пратили обратно при попа. Без бележка, но с разрешение.  

 

пътешественически истории от малкия град (2)

 

Аз самата си спомням двойката велосипедисти, които минаха през града преди няколко години. Бяха интересна смесица от бледолик финландец и азиатска американка. Много готини и сладки. И ме изпълниха с възхищение. Само на две колела, с много малко багаж и вече обветрени лица се бяха запътили към Иран и околните страни. Вече дори не помня, а може и те точно да не са знаели докъде ще ги доведе пътят им, но със сигурност звучеше като безкрайни километри от физическо усилие и психическа сила.

 

Истината е, че всеки малък град има много истории за разказване. Моят е град на кръстопът от векове, ако не и от хилядолетие, много и най-различни хора са минали от тук. И днес един от главните пътнически потоци между Изтока и Запада минава от тук. За съжаление не можем да изровим индивидуалните истории на хората, минали от тук преди стотици години по време на Кръстоносни походи и други драматични исторически периоди, но можем да се вслушваме в новите пътешественически истории, които продължават да се създават всяко лято.  

 

статии пътуване

 

Следващият път, когато си ида у дома, дори и с пълна от впечатления от Австралия глава, няма да подценявам моя малък град и живота в него. Може и да изглежда скучен и почти заспал на повърхността, но когато се поразровиш малко повече, започваш да откриваш човешки истории и да виждаш мислено стъпките, които са оставили по тази земя хора дошли от много далече.

 

Всички те са оставили нещо тук – впечатление, закачка, насмешлива искрица в очите на тукашните хора, ако щете. А са си взели нещо, което никой не може да им отнеме – спомени. 

 

Така че, ако ви се случи да попаднете на място, което излъчва убийствената миризма на скуката, питайте полицаите. Те знаят. И ако са готини като нашите, може и да споделят с вас забавните истории, които държат скрити в арсенала си.

 


* Всяка прилика с лица и събития е случайна. 😉 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge