Момичешки бягства: Приключението Сардиния

Сардиния

 

АвторКристина Зоксимова

 

Ваканцията в Сардиния има своята предистория. Ето как едно запознанство може да те отведе незнайно къде, ако си отворен за света, хората и голямото непознато.

 

пътуване до Сардиния (13)

 

С Гери се срещнахме за първи път на едно арт изложение, покрай обща приятелка в един зноен ден. Допаднахме си, че как не, и двете обичаме да пътуваме, тези хора се надушват от разстояние. Личи ни по палавия поглед и решителността да тръгнеш ей сега, веднага ако може за новата авантюра. Пътешественическият блясък в очите, който казва, че много си видял, но си любопитен за още и знаеш, че това още винаги предстои, дори и да не знаеш кога и къде, нито пък как. Денят на следващото ти пътуване.

 

Незнайно защо от всички места, на които е ходила Гери най-много ми разказваше за Сардиния, Каляри. Ама не спря това момиче. Обичам да се вслушвам в хората с опит, а нейният в областта на пътуванията е неоспорим и след срещата ни даже без да прочета още статията й в блога , ама незабавно и неотложно написах съобщение в чат-групата на моите приятелки – посестрими по интереси и светоусещане.

 

пътуване до Сардиния (10)

 

Сардиния! и дали пък да не я посетим, а? Получи се мигновен клик. Четири човека мислят като един, за няколко часа буквално я разпердушинихме откъм проучване и информация и още същата вечер имахме резервирани билети, а два дни по-късно и апартамент за 5 нощувки. Беше началото на юли, а пътуването за септември-октомври е сложено да къкри на бавен огън. Чака и не бърза, носещо надежда, че нещо хубаво предстои да се случи и този момент с всеки един ден приближава, приближава…

 

И ето дойде. Денят „Х”, до който стигнахме неусетно. До този ден имаше доста работа да се свърши, деца да се гледат, семейни пътувания, гостувания, срещи по работа, срещи извън работа. Имаше всичко от живота, но таймерът за деня „Х” си отмери времето и ние тръгнахме. Ексклузивно, както винаги. Пъстри, модерни, ухилени, не защото нямаме проблеми и сме световните фръцли, а защото знаем, че ще ги решим тези проблеми, но не точно днес, защото сега заминаваме и е време за Check in и за нищо друго.

 

Пътуването беше смешно от днешната ми гледна точка, но като тичахме като спринтьорки в категория „куфар” по летище Fiumicino не мислех така. Полетите бяха два с прекачване в Рим, като между тях имаше час и половина време. Първият ни закъсня и ни изяде времето за придвижване до терминала за втория. Точно пред нас затвориха гейта и ние потни, но пък секси продължихме вече бавно да уреждаме следващите стъпки по придвижването ни към крайната цел.

 

Тъй като беше късно вечерта и нямаше повече полети до Каляри, Alitalia ни осигури нощувка в Рим. Леко изнервени и уморени, все още секси, нуждаещи се спешно от душ, ни качиха в един приятен автобус, който ни отведе до още по-приятния хотел Шератон в Рим. Не бяхме сами, имаше доста хора в автобуса, събрани от различни полети, хората на които съдбата уж да им избоде очите, им изписа веждите.

 

Защото това си беше един чудесен подарък от луксозен характер. Осигуриха ни вечеря, нощувка и закуска в прелестна обстановка. Ами благодаря за закъснелия полет, само мога да кажа. Нищо друго.

 

Сутринта отпътувахме за Каляри и всичко вече си беше точно и навреме, като по план. На летището си хванахме такси, което ни закара за 20-25 мин. до апартамента ни в Castello District на Via Santa Croce 6. Това е улицата с неповторима гледка към града от върха на крепостта.

 

пътуване до Сардиния (4

 

Апартаментът се оказа на приземен етаж на стара, много стара сграда, укрепена и обзаведена в стил, в пълен унисон с мястото. Семпло и модерно примесено с ретро военни елементи в интериора.

 

пътуване до Сардиния (11)

 

Дом, в който мога да остана да си живея, нищо не е в повече и нищо не липсва. Чаровна и притегателна обстановка. Без да съм виждала собственика, Франческо, вече го харесвам. Като го видях на изпроводяк, се оказах права. Всеки ден след дългите ни разходки се прибирахме там с желание и прекарвахме няколко часа преди да заспим около масата /военен сандък/ с неизменните чаши вино, запалените свещи, типичните мезета за Италия- сирена, салами, гризини на фона на италианска музика, която никой не пожела да смени с друга и си обещах, че като се прибера у дома ще започна да слушам тази музика, леле колко е приятна- гали, гали ухото. А след някоя си чаша вино те отвежда в леглото и ти обещава най-сладките сънища.

 

пътуване до Сардиния (2)

 

Изключително полезен се оказа гида написан от Гери за общата представа къде си и какво да търсиш и очакваш. Разбира се личната откривателска потребност на всеки го отвежда до нови и различни пътища, но е хубаво някой да е минал от там преди теб и да ти посочи нещо хубаво, което би могъл да пропуснеш иначе.

 

Каляри наистина е  компактен и възловите забележителности се обикалят пеша. Това е чудесно за обичащите разходките, като мен. А и никой за никъде не бърза, нали за това сме дошли.

 

Градчето е вълнообразно, има много спускания и изкачвания, толкова стълби изкачихме, чудесни упражнения за задна мускулатура. А и огромните количества паста, ризото, морски дарове и сладолед трябваше да ги разтоварим някъде и ето, градчето предлага моментален начин да се върнеш вкъщи в същия „килограмен“ размер, както преди да си отишъл там.

 

Като страстна колоездачка прецених, че ако живея там, няма да мога да си карам колелото, въпреки, че открих място и за това. На Калярския плаж Poetto има огромна ивица 6-7 км., предназначена за кросчета и колоездене, както и за разходки. Палми, прав път с маркировки, за всеки да си знае мястото и заведения на еднакво отстояние и в еднакъв стил, за да е красиво. Плажът е необятен, духа силен вятър, морето е осеяно с кайт-сърфисти.

 

пътуване до Сардиния (3)

 

Гледката е занитваща. Часът беше следобеден и се питах, как тези хора си плават със сърфовете в този час, какво ли работят? Сетих се за моите познати пристрастени към екстремните спортове как са нагодили работата си спрямо хобитата и лятото са по сърфовете, зимата по сноубордите и кефа им е пълен. На мен да ги наблюдавам – също. Те са толкова енергични, пълни със заряд и радост, че никой не иска да се лиши от тях в офиса си. Удоволствието им от спорта, се превръща в непоклатима условност за околните, защото да им го отнемеш е все едно да им отрежеш част от тялото. Като си дойдат щастливи от поредния трип, зареждат целия колектив с енергията си.

 

Като си на такова място е хубаво да съставиш някакъв план по дни, за да не се разпиляваш с времето и накрая нищо да не си видял и направил. Много ни помогна посещението на информационния център на Palazzo Civico , близо до пристанището. Взехме си от там карта на града, отговориха ни на всички въпроси и ни насочиха към някои забележителности, а най-вече това, което ни интересуваше беше да намерим начин да излезем от града и да видим прословутите Сардински плажове с необятните морски гледки. Насочиха ни до близко туристическо бюро на „нашата” Via Barcelona, където организират кратки и по-дълги трипчета по вода и суша извън Каляри.

 

пътуване до Сардиния (14)

 

Спряхме се на разходка с джип през планината, с престой на различни плажове. „Нашата” улица е, защото се оказа най-посещаваната от нас – всеки ден по няколко пъти, с най – вкусно хранещите ресторанти. Храна уловена преди малко от морето и събрана с подходящите съпровождащи я продукти, се явява пареща пред теб и ти си абсолютно предал се. Виното – бяло, домашно, леко, прелестно.

За протокола- литър е на цената на водата и на cuperto – то /кошничка пълна с няколко вида хляб/. Маслините в зехтин и cuperto-то са отличен начин да не заръфаш сервитьора от глад, докато чакаш храната. На втория ден вече не чувстваш глад, защото ядеш непрекъснато, но това си е в реда на нещата за тези ширини. Ristorante Il Malandrino на същата тази улица е моят „топ” в класацията за това място. А нещата, които не са за изпускане в него са талиатели с лобстер, ризото с морски дарове, миди с черупки. Поляти с много вино.

 

пътуване до Сардиния (12)

 

До десерт не можах да стигна нито веднъж, но компенсирах със сладоледи в различни моменти от деня, зависи кога минавахме покрай джелатерия. Тази, покрай която минавахме най-често се казваше “ Amore mio 2”. Питам се, къде е 1? Но при наличие на 2, на кой му пука за 1, освен на мен.

 

За да разгледаме всичко и от много ъгли, се качихме на едно симпатично зелено туристическо автобусче от Piazza Palazzo, с което направихме едно цялостно разглеждане от високо на места, на които сме били, но и на много, на които не сме. Видяхме обиталищата на розовокраките фламинго. Най-многобройни и красиви ги видях от самолета, при кацане.

 

От същото място ни взе и джипката за нашето офроуд приключение през планинската област Domus de Maria на юг от столицата с невероятни гледки, насищащи окото с цветове.

 

пътуване до Сардиния (5)

 

Вълнуващо преживяване е това – повдига адреналина и хормоналното ниво в организма. Винаги съм се чудила какво ги кефи толкова пък тези с джиповете, ами разбрах. По време на пътуването Франческо /отново това име/- шофьорът ни разказваше увлекателно важните неща за региона. За производството на вино, домати, маслини, боровинки, мидите…и всичко това само тук – най-доброто в Италия.

 

Първата ни спирка беше на един неземно красив плаж Tuerredda , с бял и ситен като брашно пясък. Водата кристална, гледката – изпълваща всяко сетиво със себе си и не оставя място за думи. Насладихме се на хладни коктейли и топъл пясък, жарко слънце и много въздух за дишане. Октомврийско море. Усещането е, че си на точното място, в точното време. Защото там, от където идваш не носи тази наслада, а ти си я намерил някъде далече. Но пък там от където идваш са всички, които обичаш. Иначе как ще се върнеш?

 

Следващият плаж, на който се отбихме за разточителна почивка беше Chia . Огромен на длъж и на шир. Извървях плажната ивица от началото до край. Толкова дълго ходих, че се чудех дали ще ми останат сили да се върна. Върнах се, даже се пекох, даже изгорях. Цялото горещо лято се опазих от слънцето, тук обаче неочаквано то ме надхитри. Вечерта се намазах от глава до пети със зехтин и предотвратих последиците от изгарянето. Блага течност е това.

 

Освен приказните градини, катедрали, музеи, арт магазинчета, галерии, ресторанти и кафенета, струва си да се влезе малко и по магазините. В Италия сме все пак, ей така за сверка на часовника. Още от летището в Рим го сверявам този часовник и „тцъкам“ по стилните мъже. Те правят най-силно впечатление на нас жените, не за друго, а защото у нас това е такава рядкост, докато стилни и красиви жени с лопата да ги ринеш. Като музейни експонати ги оглеждам. От обувките като започнеш, минаваш през чорапа, панталона и сакото, ризата и стигнеш до каскета, всичко е съвършено подбрано по цвят, десен, материя, модел. Понякога дори не виждам мъжа, който се е вмъкнал в това дизайнерско решение. И миризмите, да. О, парфюмите!

 

Открихме с моите приятелки чуден магазин с нечовешки находки за дрехи. Купих, а уж нямаше – риза, която ме викаше от закачалката. При първото посещение се направих на безразлична. Но при второто си позволих да я пробвам и край. Намира се на Via Giovanni Maria Dettori , 12.

 

пътуване до Сардиния (1)

 

И независимо какво си видял, чул, изял и изпил, това, което остава след всяко такова преживяване е споделената емоция с хората, с които си бил там. Чувствата, които са те изпълвали по време на престоя, впечатленията, които откривате заедно, нещата които си казвате. Грижата един за друг, толерантността към желанията на всеки и интелигентността да се сливаш и съчетаваш с други хора, те да стават твое семейство, да имаш нов дом, заедно с тях, общи пътища, общи спомени. И щастливка съм, защото спомените ми са свързани с много смях.

Това е то смисълът – радостта. И така както го нарекохме помежду си – женският ни лагер свърши. До следващия.

 

A rrivederci e grazie.

 


 

Момичешки бягства - пътуване до Сардиния

ДОБАВИ В ПИНТЕРЕСТ


 

 



Booking.com

One Comment on “Момичешки бягства: Приключението Сардиния

  1. Toooooлкова стилно написано, че го препрочетох и не само-ПРЕЖИВЯХ го. При второто четене и аз бях там.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CommentLuv badge

%d блогъра харесват това: