Хостелите – омразният начин да пестиш пари

хостели и хостел култура

This post is also available in: en

 

Знам, че много хора харесват така наречената хостел култура и предпочитат да нощуват в хостели, когато пътуват. Ясно ми е, че много от тях го правят, за да спестят пари, но също и че на много хора им допада това, че се срещат с други пътешественици. Аз обаче съм от другите, тези които НЕ обичат хостелите, и дори ги и ненавиждат. Дори когато съм била в стая сама, хостелът все още е място, което ми пречи да се наспя, заради шума.

 

хостели стая

Photo: Pixabay – @gery

 

Другото, което мразя в хостелите е липсата на усамотение; нещо, от което се нуждая всекидневно като типичен интроверт. Ще се радвам да споделите вашия опит с хостелител От тези, които ги харесват или не сте? И защо? Дайте примери с истории от вашия живот, показващи добрите или лошите страни на хостелите в коментарите под статията.

 


 

Това ще бъде едва вторият път, когато ще спя в хостел. Първият път беше в Пловдив, в място, заемащо първите места в класациите за най-добри хостели по света.

ХОСТЕЛ ИЛИ ХОТЕЛ?

Влизам в стаята и виждам три чифта двойни легла, заобиколени от купчини багаж, сред които разпознавам наредени като войници шишета шампоани, многобройни найлонови торби с незнайно съдържание, обувки, куфари, раници, дори и разхвърляно бельо…

 


хостел култура

По презумпция, хората нощуващи в хостели са приемани като „бедни студенти“, макар това да е далеч от истината. Хора от различни възрасти се възползват от условията и цените в хостелите. В случая мен автоматично ме таксуваха като студент. 


 

Най-странното обаче е по леглата. Посред следобяда е, а момичетата по леглата се въргалят като опиумо-зависими в безметежна безмълвност, прекарвайки времето си къде в полубудно състояние, къде втренчили премрежени очи в екраните на лаптопите си. Компютрите са само едни от вещите, заемащи мястото в леглата им. Несесери с козметични продукти, телефони, дрехи, тефтери или книги, най-вероятно и документи и портмонета също се крият на сигурно из диплите на завивките.

 

хостел в алис спрингс австралия

 

ХОСТЕЛИТЕ КАТО НАЧИН ЗА СРЕЩАНЕ НА ИНТЕРЕСНИ ХОРА?!

Ще деля стаята с пет други съвсем непознати човека, с които ще спя в една стая, но дори не сме си казали „Добър ден“. Добре, че е стая само за момичета. Не мога да си представя, ако трябваше да понасям освен разхвърляността и миришещите чорапи от мъжки обувки.

 

Връщам се; „опиумните“ момичета вече са станали. Навън е вече вечер, а те едва сега заживяват. Явно имаме различни режими и това най-вероятно се дължи на разликата във възрастта, си мисля аз.

ХОСТЕЛ КУЛТУРА ИЛИ ПРОСТО НЕРАЗБОРИЯ?!

Влизам в банята, която деля с тези момичета. Освен многото малки и големи шишенца, наредени върху стената, деляща душа от тоалетната, намирам и две самобръсначки еднодневки, които аха-аха ще паднат от стената. Сякаш някой ги е подхвърлил там без никакво уважение за важното им предназначение. Между тях, и ластик за коса, както и други дребни нещица, на които по-добре да не обръщам внимание. Изглежда ми мръсно, макар, че не е и разхвърляно, кое си е.

 

хостел баня

 

Лягам си в прилично според мен време, и докъм 12 вечерта всички сме по леглата. Вече ще се спи, си мисля аз. Предната нощ, заради ранния полет, съм спала само около 3 часа.

 

Да, ама не. Към 5 някой чука енергично по вратата и момичето, спящо под мен скача като опарено. Казват си нещо и съседката ми по легло започва да си оправя багажа. Не знам колко това продължи, но към час трябва да е имало. Шумене на найлонови торбички, течаща вода, пускане на тоалетното казанче, влачене на чехли… Уж спах, ама не съвсем.

 

НАЙ-ДОСАДНОТО НЕЩО В ХОСТЕЛИТЕ? -НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ НАСПИШ!

 

След около два часа, а може и да е бил един, друго момиче стана да се оправя и процеса се повтори. А аз продължих да се опитвам да спя с натъпкани в ушите слушалки на телефона, играещи ролята на тапи за уши.

 

Събуждам се на другия ден и да ви кажа право, нямам си на идея как изглеждат момичетата, които спят с мен в стаята. Чувствам се, сякаш отново съм на ученически лагер, само че не познавам „съученичките“ си. А има и друго. По времето на соца, лагерните стаи бяха къде-къде по-просторни и светли. Може всичко да беше, но имахме светлина и много смях по време на тези лагери. Този лагер не е така.

 

алис спрингс хостели

 

Вярно, мястото е много специално. „Червен център“, в „Средата на нищото“, „В средата на всичко“, наречете го както си искате. То си е Алис Спрингс, най-голямото аборигенско средище, най-червенопрашният град, който съм виждала; мястото от което поемаш към Аутбака. Мястото, което е най-най-най-австралийско.

 

ХОСТЕЛ В АЛИС СПРИНГС – СТОЛИЦАТА НА ЧЕРВЕНИЯТ ЦЕНТЪР

 

По-австралийско от това няма накъде. Защото големите градове като Сидни са си „западни“, като навсякъде другаде по света, въпреки културни различия които ги отличават от останалите страни. Но в Алис Спрингс нещата не се определят толкова от Човека, колкото от Природата. Тук хората са направили колкото могат, за да имат някакъв комфорт и удобства, но природните особености и местоположението са тези, които определят начина на живота, смисъла на дните и темпото, с което минават часовете.

ТАМ, КЪДЕТО СА АБОРИГЕНИТЕ

 

Поглеждам си телефона; леле, вече е 11 преди обед! Как може да съм спала толкова. Ах, какво се чудя. В „нашата“ стая е вечен мрак. И през деня все някой спи, та завесите са дръпнати и никой не смее да светне лампата. Обличам се колкото може по-бързо, за да изляза от това помещение, което ме потиска ужасно; и за да се отлича от другите две принцеси, лежащи или спящи в леглата си, за които като че ли са залепени. Защо изобщо са дошли тук, ако ще прекарат времето си по този начин?

 

НЯМА МЕСТНА КУЛТУРА В ХОСТЕЛИТЕ

 

Е, не бива да прибързвам да съдя. Може и да са от повече време тук и са се отегчили тотално. Защото като обиколиш града един път и отидеш на туровете извън града, след това няма какво друго да правиш в ролята си на турист без автомобил на разположение.

 

хостели за и против

 

Отивам в общата кухня и трапезария, които представляват отворено към двора помещение и маси, подредени на сянка около басейна, пълен с паднали листа от дърветата. Правя си кафе и сядам да работя върху поредната статия, която трябва да напиша за Австралия. Двора започва да се пълни с други „ранобудници“. Миризмата на кетчуп и други съставки на домашно приготвена фастфуд достигат до ноздрите ми.

 

ОБЩА КУХНЯ? НЕ, БЛАГОДАРЯ!

 

Тогава усещам, че дървената маса под лактите ми лепне. Оглеждам се. И се чудя дали ще издържа 3 дена да спя с непознати, в легло, което въпреки чисто е доста неудобно; в стая, чийто под е завзет от нечии чужди вещи, разхвърляни както е дошло на момента; с хора, които явно не са от моето „племе“ и с които дори нямам желание да разговарям като видя празните им погледи и сплъстени коси, които сякаш не са виждали вода и гребен от поне 3 месеца.

 

хостели с басейн

 

Заслужава ли си  спестяването на пари да се поставиш в ситуация, която ти е напълно чужда и дори неприятна? Е, да, леглото в стаята ми струва поне пет пъти по-малко от колкото стая в мотел. И със сигурност ще продължа „експеримента“, защото обичам да изпитвам себе си и да се поставям в ситуации, които ме учат на нещо ново.

 

ДА ПЕСТИШ ПАРИ, АМА НЕ ТАКА

 

Но винаги съм смятала и ще продължа да са съм на мнение, че хостелите са отблъскващ начин да прекарваш времето си. Наясно съм, че на много хора им харесва социалната страна на тези места за настаняване. Но за да съм честна, ще кажа че очаквах много повече социалност тук, особено в Австралия; страна, която е развила хостел-иерството до големи висини, особено в начина на обслужване и допълнителните екстри на разположение на гостите.

 

ХОСТЕЛ С БАСЕЙН? ДАЛИ Е ДОБРА ИДЕЯ?!

 

Горещината лепне като втора кожа. Днес ще е само 32 градуса в Алис. Хладен ден, казват. Поглеждам към допълнителната екстра на този хостел – басейна, с чувство на съжаление. Ако не предизвикваше чувство на гнусота, щях да се топна там с удоволствие. Вместо това, предпочитам да се намажа със задължителния слънцезащитен крем, да сложа смешната шапка, която да ме предпазва от слънцето и да ида да скитам из улиците на Алис Спрингс, където срещам местните аборигени и мога да наблюдавам местния начин на живот.

 


 

Все пак, ако сте от хората, които обичат да нощуват в хостели, мястото в което останах в Алис Спрингс, и което има доста добър рейтинг в Booking, се казва Jump Inn Budget Accommodation. Проверете го, може да ви свърши работа (да не говорим, че ще ви спести сума ти пари).

 

Какво е вашето мнение за хостелите? Обичате ли ги или ги мразите? Смятате ли, чеса добра идея и защо?

2 Comments on “Хостелите – омразният начин да пестиш пари

  1. Ах, на ужасен хостел си попаднала. И аз нямаше да го понеса, съчувствам ти. Има обаче уникално готини хостели, спала съм само веднъж, и то в БГ. Казвали са ми и други хора за много добри попадения в чужбина. Някак като си удрял дъното обаче, винаги има с какво да сравниш и да си кажеш, че не е най-зле. А под дъното имам предвид незабравимата за мен Африка и транзитната къща, в която спахме тогава преди близо 100 години:-) Без прозорци, смрад, хлебарки с крила и невиждана мизерия. Винаги има и по-лошо, да знаеш. Но не това е целта на пътуванията за удоволствие, нали. Аз лично бих погледнала преди да отседена. Така правя и в новите ресторанти и въобще навсякъде, където не съм ходила до сега. Винаги искам да хвърля едно око, да усетя мястото. А ако нямам друг избор, просто се събирам и си представям по-лошата ситуация, за да преживея тази. Прегръдки.

    • Криси, има много вярно в това, което казваш. Има и по-лошо. Аз исках обаче да дам глас и на хората като мен, които се оказаха доста, които предпочитат друг вид настанявания. Защото най-често четем суперлативи за хостелите – колко са социални, колко са евтини, какъв чудесен избор са. А никой не казва за обратната страна на нещата. И да ти кажа честно, хареса ми сто пъти повече да спя на голата земя в пущинаците на Австралия, гледайки звездите и чудейки се какво ли влечуго ще се отърка в спалния ми чувал тази вечер. Май нещата опират най-вече до това какви чувства извикват в нас местата, където сме. Хората навсякъде са готини, но чувството на клаустрофобия, което предизвикват в мен хостелите никога няма май да изчезне. Ще видим. Никога не казвай никога, нали?! 🙂

Имате коментар? Споделете го!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: