Нелсприт – южноафриканският град с две имена

къде да отидем в южна африка

Кацаме на малкото, красиво, новопостроено летище на Нелсприт; град, намиращ се в провинция Мпумаланга, недалеч от границата на Южна Африка с Мозамбик. Трафикът от туристи идващи всяка година заради Крюгер Парк, се увеличава и старото летище на градчето вече не върши работа.

 

Прочети също

Пътешественически истории от малкия град 

 

Дизайнът на новото летище изпълнява целта си. Едва слезнала от малкия самолет на компанията ЕърЛинк, и вече очите ми шарят наоколо широко отворени. Сламеният покрив на сградата е изпълнен със цел да ни подскаже още със слизането от самолета, че се намираме в интересен, запазил традициите си африкански район. Точно затова дойдох в ЮАР; за да видя Африка такава, каквато я обичам – семпла, богата с топлина и цветове, шарена и автентична. 

 

нелсприт южна африка

 

Нелсприт всъщност не се казва Нелсприт. Не и официално. Вече трябва да го наричаме Мбомбела. През 2009 южноафриканското правителство решило да смени името на града.  Само че хората май не са съгласни с официалното решение и градът си съществува с две имена. Също като новородено, което е било осиновено и му е дадено второ име. Никога не може да се изтрие първото, дадено при раждането име, но и новото живее с него.

Градът и районът наоколо имат интересна история. Началото му е сложено от братята от семейство Нел (оттук явно и името) през 1895 година. Трудно е да загърбиш бурна история и да забравиш миналото си. През годините, Нелсприт е бил за малко център на Южноафриканската република (Трансваал) по време на Втората англо-бурска война. През градът е минавала и железницата между Мапуто, Мозамбик и  новооткритите тогава златни полета в близост до Йоханесбург.

 

къщата за гости chez vincent

 

Нощта е топла и тъмна. Стигаме от летището до къщата за гости за около половин час. По пътя, нищо не ми подсказва характера на града – опасен ли е, като много други в ЮАР, или приятелски настроен и спокоен?

Таксиметровият шофьор натиска настоятелно звънеца на портала. Ето я южноафриканската реалност – високи стени и електрически огради.  Вратите към двора се отварят и колата влиза. Вратите се затварят, преди да сме слезли от колата. И все пак, зад тези грозни инсталации, срещаме най-приятните, добронамерени лица. Чакаха ни, ние бяхме първите им гости за годината.

 

къщата за гости юар

 

Въпреки, че основният ни багаж бе останал в Йоханесбург, заради краткото време за прекачване между полетите, настроението ни се подобрява, когато си виждаме стаята. Цветове, цветове и още цветове. Всичко подбрано внимателно и в унисон с материалите, използвани в Африканското изкуство. Chez Vincent е къща за гости, която ни бе препоръчана от приятел, който идва тук от години.  Доверихме му се и не сбъркахме!

Кратка е нощта, когато те чака голямо приключение! На следващият ден, след трескаво очакване дали багажът ни ще пристигне на време, тръгваме към частния резерват Саванна, намиращ се в рамките на Национален парк Крюгер. Бях тук преди има-няма десетина години. Този път ще остана за по-дълго. Един ден не стига, за да се потопиш напълно в невероятната красота на Африканската пустош и да научиш уроците, които природата ти предлага безплатно. 

 

къща за гости в нелсприт южна африка

 

Преди да се качим на Ланд Круизера, шофиран от пенсиониран пилот от Южноафриканската авиация, отиваме на шопинг. Не можеш да отидеш на сафари, без да си набавиш съответната униформа! Намираме магазина в един от шопинг центровете на града. След бърз оглед, се снабдявам с униформа в зелено – риза милитъри с дълги ръкави, панталони с джобове и шапка в същата тоналност. Шапката и дългите ръкави са най-важни – силното лятно слънце тук може да ти докара сериозни проблеми!

След покупките, търсим приятно местенце да убием още време. И така намираме Mugg & Bean – нещо средно между „Хепи“ и „Мементо“; с вкусна, бързо сервирана храна и добро кафе.

Оглеждам се. Клиентите са местни. Шарена смесица от възрасти и цветове. Радва ме гледката на възрастните усмихнати двойки; развеселените младежки компании; малките деца и бебета в изобилие. Въпреки трудностите, с които се сблъсква населението на ЮАР, заради исторически сблъсъци и непростими истории от миналото и настоящето, въпреки Апартейда и обратният Апартейд, който казват, че съществува сега, хората умеят да се радват на живота. Да са мили и винаги готови да помогнат, при това с усмивка.

 

mugg & Bean

 

Напускаме Нелсприт с нашия пенсиониран пилот шофьор. Централната част на града ми прилича на клоака. Там казват, не бива да ходи сама жена като мен. Нямам и желание. Мястото изглежда като жужащ кошер с оси, и не знаеш коя точно, минаваща покрай теб, оса ще те ухапе. В пълен контраст с красивите, тъмно зелени полета в покрайнините на града, този район е представителна извадка на кварталите в ЮАР, където бял не трябва да ходи.

Казвам „чао“ на Нелсприт; засега. Знам, че един ден ще се върна. Не заради бурното му минало, промененото име или затова, че е едно от тези неотъпкани туристически места, където можеш да усетиш местния колорит. Не, ще се върна заради красивата бутикова къща за гости, топлото отношение на хората и невероятната близост до африкански животни, живеещи на свобода в Крюгер парк. А за сафарито – ще ви разкажа друг път. 

 

Крюгер парк южна африка

 

Тази статия бе първоначално публикувана в „Момичетата от града“ 

Имате коментар? Споделете го!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.