MOROCCO: Past Greatness and Beauty of Hotel Saghro

hotel saghro-cover

This post is also available in: bg


This post is about Hotel Saghro which we found quite by accident during our 11-days trip in Morocco last year. The interesting thing is that I spent very short time there but the place is deeply imprinted in my memory and still alive in my imagination. It is true that we remember better emotions than facts.

After a day spent in the desert, on the next one we were on the road to Ouarzazate. The route crosses the city of Tinehrir which looks completely uninteresting at first glance. However! On top of the hill we saw building with view to the entire valley – red dust, green palms (also covered with dust) and red cubes of clay houses. So we’ve decided to check the place. It turned out that it’s a hotel. Its empty parking lot was occupied only by a sleeping cat. The main entrance door lead us to large lobby with huge reception desk. The salon was also empty. We started to feel strange. Almost like in the the story of the Sleeping Beauty ?! We went out to look for the terrace because you had come for the view! The filled with water azure pool surprised us. And just as we were looking around, a middle-aged man appeared with wide smile on his face. His welcome was so warmhearted that we immediately forgot the emptiness we had found earlier at the place. He invited us to take a Moroccan mint tea on the terrace, as he obviously knew what unexpected guests like us come for. Because of the view and the beautiful terrace it worth it to spend some time here. The metal garden tables and chairs were painted in bright chartreuse, the large flower pots were hid from the sun in the shadows and the terrace was overlooking at palm and orange trees. We forgot about the many miles on dusty roads which were remaining on our way. The day was sunny, the air vibrating from midday heat, and the tea (as always in Morocco) refreshing. Our attention was attracted by unusual noise. Below us, in the city center, we saw a crowd of angry and shouting people. Their number increased as time went on and our hotel friend couldn’t explain what was the din about. Rather it seemed to me that he didn’t want to tell us. Every country has problems, most often on ethnic and religious grounds, that corrode its welfare and undermine its future. Apparently, this is the world in which we live now. And probably we couldn’t understand the discontent of these people as their problems are not ours. In such cases better not to judge. So, we waved with hand and continued to enjoy the view.

Yet, (let’s name him) Mohammed was more talkative about the hotel and its history. Indeed, the history was more interesting than the current state of the place as in the past the hotel was full of life and sparkling with luxury. But now was distressed, despite the obvious efforts of the staff to keep it clean and in good condition. As far as we understood, around the 50s hotel “Saghro” flourished and had mainly French clientele that has left a mark on him, as well as throughout the whole country. The mix between Arabic comfort and French chic always has been irresistible to foreigners.

Mohammed showed us around, the rooms, the restaurant … I did a lot of pictures. Not because the building is an example of splendour but because the colours and materials in the interior enchanted me. There were typical examples of Moroccan style, though not the most harmoniously selected and combined. There were also greenery and paintings showing the local customs.

Every building has its amazing story. Especially those who were blooming from life and later remained empty, like an abandoned children. When you visit such place, you can feel the subdued pain but also hope, concealed too.

It’s what I felt in the hotel. The place is lovely. You can admire the view and enjoy your cup of green mint tea. But if you stay longer, the melancholy will suppress you and you will wish to run away from there. Still, if you pass by Tinehrir, stop there and feel this bittersweet thrill of past greatness and beauty of hotel “Saghro”.


МАРОКО: Минало величие и красота в хотел „Сагро”

Днес искам да ви представя хотел, на който попаднахме съвсем случайно по време на 11-дневното ни пътуване из Мароко миналата година. Интересното в случая е, че спряхме там само за малко, но мястото остана дълбоко запечатано в паметта ми и още живо във въображението ми. Вярно е, че помним по-добре емоциите, отколкото фактите.

След прекарания в пустинята ден, на следващия пътувахме за Уарзазат. Пътят пресичаше град Тинерир, напълно безинтересен и съвсем обикновен, на пръв поглед. Обаче! На върха на хълма се виждаше сграда, която предлагаше гледка към цялата долина, с червения прах, зелените (и те прашни) палми и червено-глинените кубове на къщите. Затова решихме да проверим мястото. Оказа се хотел, с просторен паркинг, където само котката спеше в средата на празното пространство, незаето от превозни средства. „Парадният” вход ни изведе в голямо лоби с още по-голяма рецепция. И те празни. Започнахме да се чувстваме странно, такива неща не се ли случваха само в приказката за Спящата красавица?! Тръгнахме да търсим терасата, нали бяхме дошли за гледката! Пълният небесносин басейн ни изненада. И точно докато се оглеждахме наоколо, се появи мъж на средна възраст, с широко усмихнато лице. Посрещането бе толкова топло и отзивчиво, че мигом забравихме празнотата, която бяхме открили по-рано. Покани ни на терасата да пием Марокански ментов чай, явно знаеше за какво идват неочаквани гости като нас. Не само гледката, но и самата терасата си заслужаваше отделеното време. Железните градински маси и столове бяха боядисани в светла резеда, големи саксии с цветя се криеха под козирката на терасата от силното слънце, а самата тераса гледаше към палми и портокалови дръвчета. Забравихме, че ни чакат много километри по прашни пътища. Денят бе слънчев, въздуха трептящ от обедната жега, а чая, както винаги в  Мароко, освежаващ. Вниманието ни привлече необичаен шум. Долу, в центъра на града се виждаше тълпа от хора, гневни и скандиращи. Броят им се увеличаваше с напредването на времето, а нашия приятел от хотела така и не можа да ни обясни за какво е врявата. На мен ми стори по-скоро, че не иска да ни каже. Във всяка държава има проблеми – междуетнически и религиозни, най-често, които разяждат здравето й и подкопават бъдещето й. Това е светът, в който живеем сега. И може би не бихме разбрали недоволството на хората, все пак проблемите им не са наши и по-добре да не съдим. Така че, махнахме с ръка и продължихме да се радваме на гледката.

За сметка на това Мохамед, нека го наречем така, бе доста словоохотлив за хотела и неговата история. И наистина, сякаш историята бе по-интересна, отколкото съвременното състояние на мястото. Личеше си, че в миналото е бил изпълнен с живот и е предлагал луксозен комфорт. Но сега бе западнал, въпреки явните усилия на персонала да го поддържа чист и в добро състояние. Доколкото ни бе обяснено, около 50-те години на миналия век хотел „Сагро” е процъфтявал, с главно френска клиентела, което е оставило отпечатък върху него, както и в цялата страна. Миксът между арабски удобства и френски шик винаги е бил неустоим за чужденеца.

Мохамед ни разведе из сградата, стаите, ресторанта… Направих много снимки. Не защото сградата е пример за лукс, а защото цветовете и материите в интериора ме омагьосаха. Типични примери за марокански стил, макар и не най-хармонично подбрани и съчетани. Също така много зеленина и картини със сцени от бита на местните хора.

Всяка сграда носи своята удивителна история. И най-вече тези, които са били изпълнени с живот, а после остават празни, като изоставени деца. В тях се усеща някаква мъка, макар и стаена, но и надежда, също прикрита.

Така усетих хотел „Сагро”. Като място на което е хубаво да поспреш, да се полюбуваш на гледката и зеления чай, но ако останеш за по-дълго ще те обхване такава тягостна меланхолия, че ще ти се прииска да избягаш на мига от там. И все пак, ако имате път през Тинерир, спрете, за да усетите тази сладко-горчива тръпка на минало величие и красота.







Tinehrir_Morocco_hotel Saghro_interior






Tinehrir-hotel Saghro




3 Comments on “MOROCCO: Past Greatness and Beauty of Hotel Saghro

  1. Really nice review Geri! I think I am going to visit Morocco this year – fingers crossed! I remember your 11 days article, it was really well written and inspiring!

    • Wow, great news, Indah! I hope you will go there because together with Cuba it is one of the must-see countries. Thanks for the nice words, your feedback is greatly appreciated 🙂

Have something to say? Go ahead!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: